Пациентите, приемащи семаглутид, имат 2,52 пъти по-висок относителен риск от увреждане на зрителния нерв и загуба на зрение в сравнение с хората, които не използват GLP-1 медикаменти. Статистическият модел на изследователите показва 99,9% вероятност действителният риск да е повишен. Абсолютният риск обаче остава нисък – около 118 случая на 100 000 души на семаглутид.

Семаглутидът принадлежи към класа на GLP-1 рецепторните агонисти. Тези медикаменти потискат апетита, забавят изпразването на стомаха и стимулират отделянето на инсулин. Заради доказаната си ефективност те се прилагат все по-често както при диабет тип 2, така и при затлъстяване.

Основни данни от анализа

  • Относителен риск при семаглутид: 2,52 пъти спрямо пациентите без GLP-1 терапия.
  • При пациентите с диабет относителният риск достига 2,41 пъти.
  • Честота при семаглутид: приблизително 118 случая на 100 000 души.
  • Честота при всички изследвани GLP-1 медикаменти: около 85 случая на 100 000 души.

Механизмът на възможната връзка не е изяснен. Една от хипотезите е, че понижаването на кръвното налягане вследствие на лечението или на бързото отслабване намалява кръвоснабдяването на зрителния нерв при предразположени пациенти. Същевременно диабетът и затлъстяването сами по себе си са сериозни рискови фактори за съдови и нервни увреждания.

Ограничения и противоречиви метаанализи

Изследването се основава предимно на наблюдателни данни и не може да докаже, че семаглутидът директно причинява заболяването. Част от установената разлика може да се дължи на други фактори, свързани със здравословното състояние на пациентите. Затова ниският абсолютен риск е ключов при тълкуването на резултатите.

Публикуваните през 2026 г. метаанализи не дават еднозначен отговор. Проучване, обхващащо над 4,8 милиона души, не открива статистически убедително общо повишение на риска след корекция за изкривяващи фактори. Авторите му оценяват сигурността на доказателствата като ниска или много ниска и посочват значителна разнородност между отделните изследвания.

Друг метаанализ от 2026 г. установява повишен риск в наблюдателните проучвания при пациенти с диабет, но не намира убедителни доказателства за такъв ефект при хората, използващи семаглутид за отслабване. Рандомизираните клинични изпитвания също не показват статистически значимо увеличение на риска, макар че броят на регистрираните случаи е твърде малък за категорични изводи.