Иранският милиардер Бабак Занджани, осъден на смърт по обвинение, че е укрил от държавата 2,6 милиарда долара приходи от износ на петрол, отново работи за режима в Техеран след освобождаването си от затвора през 2025 година. 53-годишният бизнесмен е сред най-разпознаваемите фигури в мрежата, чрез която Иран заобикаля международните санкции.

По данни на агенция Fars News, близка до Революционната гвардия, именно Занджани е предложил доставките на петрол през Ормузкия проток да бъдат обезпечавани с криптовалути. Санкциите, наложени при президента Доналд Тръмп, обхващат петрола, банките, златото, корабоплаването, въздухоплаването, части от технологичния сектор, както и криптоактивите, които Техеран използва за трансфери и все по-често за сделки с нефт.

Как функционира мрежата за заобикаляне на санкциите

Участниците в нея получават подкрепа и защита от влиятелни политически фигури срещу дял от печалбите си. „Бабак Занджани с иновативните си идеи е един от най-елитните членове на мрежата. Той нееднократно е доказвал способностите си в миналото“, посочва журналистът Бензад Ахмадиния. Корупцията и липсата на прозрачност остават структурен проблем – в индекса на „Трансперънси интернешънъл“ Иран заема 153-о място сред 182 държави.

Ключови факти

  • Империя от около 60 компании в Малайзия, Таджикистан, Турция и ОАЕ, много от които по-късно попадат под американски санкции.
  • Възходът му започва преди 30 години, когато по време на военната си служба е шофьор на гуверньора на иранската Централна банка.
  • През февруари 2024 г. в Иран са върнати негови активи от чужбина, но състоянието му вече надхвърля неизплатените задължения.
  • През 2016 г. е задържан и турско-иранският бизнесмен Реза Зараб, обвинен в пране на пари и нарушаване на санкциите; по-късно той сътрудничи на американските следователи.

След излизането си от затвора Занджани подписва чрез своя компания многомилиарден договор с иранските държавни железници и се стреми да подобри публичния си образ – в отворено писмо до Илон Мъск предлага фирмата си като мост за икономическо сътрудничество между Иран и САЩ. През 2026 г. Вашингтон отново го включи в санкционния списък, а през юли разшири мерките върху свързани с него компании и партньори. Ден преди обявяването им той откри кафене и сладкарница в Техеран, които властите затвориха на следващия ден.

Икономистът Джамшид Асади смята, че традиционните канали за заобикаляне вече са известни и Техеран ги използва все по-трудно, а САЩ предупредиха редица държави, че техни предприятия, банки и представители на частния сектор рискуват санкции. Иран обаче десетилетия наред се адаптира към икономически натиск, което оставя открит въпроса дали новите мерки ще отслабят осезаемо тези мрежи.